вторник, 7 септември 2010 г.
Пътя към съвършенството
Всичко във вселената е сътворено да достигне съвършенство след определен период необходим за израстване (разтеж и съзряване). Като Божие творение ние хората също следваме този принцип...
Цел на Творението
А. Защо Бог твори?
Всяко битие има своя цел на съществуане. Ако нещо сътворено загуби своята цел на свъществуване, то трябва да бъде изхвърлено. Щом като целта на съществуване е толкова важна, тогава каква е целта за съществването на човека?
Целта на съществуване не се определи от самото сътворено битие. Истинската му цел се определя от неговия създател. Следователно, трябва да знаем Целта на Бог за творението, за да разберем истинската цел на съществуването на човека и космоса. Защо Бог, който е всемогъщ и абсолютен, е започнал да твори?
Най-важният аспект на Бог е Сърцето. Сърцето е импулсът да обичаме един обект. То е изворът и подбудата на любовта. В природата на Съцето е да търси обект, когото да обича. Тази черта на Сърцето е накарала Бог да създаде Творението, т.е. Бог, Чиято същност е Сърцето, изпитва радост, когато може да удовлетвори Своя импулс да дава внимание и любов, който безспирно извира от Самия Него. Бог е създал творението като обект, на който да дава обичта си.
В глава 1-ва на Битие можем да видим, че когато Бог добавя нещо ново към творението Той казва, че то е добро и радва очите. Бог иска всичко създадено да бъде обект на добро и извор на щастие за Него. Той желае творението да бъде обект на Неговото Сърце, за да може да обича всичко, сътворено от Самия Него и така да изпита удоволетворението и радостта от даването на любов.
Б. Как се създава радостта?
Нека да помислим кога изпитваме радост. Радостта не се създава само от един единствен човек, а се поражда тогава, когато имаме обект, отразяващ нашата природа. Радостта се усеща чрез стимула, който изпитва субекта, когато неговата собствена природа е отразена в обекта, независимо дали той е видим или невидим. Например, един художник изпитва радост, когато има за обект стимулиращо вдъхновение или идея и когато тази идея стои пред него като реална картина. Радостта се появява в резултат на стимула, породен от факта, че обектът отразява Сунг Санг и Хюнг Санг аспектите на художника. Когато обект е една идея, тогава стимулът, произтичащ от нея не е пълнен. Следователно, радостта, която се поражда, също не е пълна. Например, макар един художник да изпитва радост от някакво свое вдъхновение или идея, тази радост не е толкова пълна и голяма, както радостта, която той изпитва, когато пред него стои завършената творба, въплъщаваща неговото вдъхновение. Ние получаваме най-силен стимул от връзката си с конкретни или реални обекти, затова те ни носят най-голяма радост. Това качество на човека произлиза от Бог. Така можем да разберем, че Бог изпитва радост когато вижда, че Неговото Творенеи отразява Първоначалния Сунг Санг и Първоначалния Хюнг Санг.
В. Човекът – обект за Божието сърце, носещ Му радост, Трите Благословии.
Творението е създадено по образ и подобие на Божия Първоначален Сунг Санг и Първоначален Хюнг Санг. Човекът е реален обект по образ на Бог, докато всички други неща от Творението са реални обекти, символи на Бог. Следователно, човекът е обекта (откликващото съществоство), който е най-близко до Сърцето на Бог.
Бог дава заповед на първите човешки предци, Адам и Ева, като казва, „…а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.” (Бит. 2:17). Това показва, че Бог пряко е изразил Своята Воля и Сърце, изпълнено с любов към човека. Ако Бог не бе дал на човека способността да чувства Неговото сърце, Той не би изразил Сърцето си. Така разбираме, че човекът е създаден да бъде обекта, който може да разбере и откликне на Божията Воля и на Божието Сърце. Затова той е най-близо до Божието Сърце. И така, човекът е създаден като обект, който може пряко да наследи Сърцето на Бог и да Му донесе радост. Човекът е създаден като дете на Бог.
Както вече беше обяснено, четирипозиционната основа е главната основа, чрез която Бог може да работи. Когато човек изгради четирипозиционната основа, като изпълни Трите Благословии с център Божия идеал за любовта, той става обект на Сърцето и връща на Бог съвършена радост. Тогава Божията цел за човека е изпълнена. Бит. 1:28 обобщава целта, с която Бог създава човека, в така наречените Три Благословии.
1. Първа Благословия
Първата Божия Благословия е способността на човека да усъвършенства своя характер. Като осъществява правилна връзка на даване и приемане между своя дух и своето тяло и като ги обединява с център Бог, човек създава четирипозиционна основа на индивидуално ниво и става храм на Бог (I Кор. 3:16). Когато такива съвършени хора станат напълно единни с Бог в сърцето си (Йоан 14:20), те придобиват характера на Бог и Той непрекъснато е в центъра на техните мисли и действия.
Когато човек изпълни Първата Благословия, той естествено ще изпитва чувствата на Бог като свои. Затова е абсолютно невъзможно такъв човек да извърши престъпление, тъй като той ще усеща болката, която по този начин би причинил на Бог. По-скоро такъв човек единствено би искал да бъде съвършен обект на Бог. Когато човек достигне индивидуално съвършенство, той става съвършен обект за Божието Сърце и удовлетворява желанието на Бог да обича. С други думи, ако човекът беше изпълнил Първата Благословия, той щеше да стане обект на любов за Божието Сърце и така да бъде плод на Божията вертикална любов.
2. Втора Благословия
С втората Благословия Бог дава на човека способността да създаде идеално семейство. Адам и Ева е трябвало да достигнат индивидуално съвършенство, след това да станат съпруг и съпруга, да създадат деца, въплъщаващи доброто и да установят безгешно семейство. Тази семейна четирипозиционна основа с център Бог би изпълнила Втора Благословия.
Ако бяха станали съпруг и съпруга на основата на постигнато лично съвършенсто чрез Божията вертикална любов, Адам и Ева щяха напълно да осъществят Божията хоризонтална любов. От гледна точка на Сърцето, фактът, че Бог позволява на човека да има деца, след като е осъществил Божията хоризонтална любов, е голяма благословия, защото чрез децата човек може да преживее вертикалната любов, която Бог изпитва към човека.
Ако Адам и Ева бяха достигнали до съвършенство и бяха създали първото семейство и дежа с добра природа, те щяха да станат Истински Баща и Истинска Майка ( с център Бог) на жялото човечество – т.е. те щяха да бъдат вечните Истински Родители и Истински Предци на цялото човечество и да установят Небесното царство. Основната единица на Небесното царство е истинското семейство, главната четирипозиционна основа.
Истинското семейство е главната основа за Божията вертикална и хоризонтална любов и съвършен обект на Божието Сърце. Във основа на това истинско семейство щеше да бъде установено истинско общество, истинска нация и истински свят. Това е Божията Воля. Ако Адам и Ева бяха създали такова семейство и такъв свят, то той щеше да бъде Небесното царство на земята.
3. Трета Благословия
С третата Благословия Бог дава на човека право на господство над цялото Творение. За да може Бог да изпита радост, човекът, като обект на Неговото Сърце, трябва винаги да чувства радост в своя живот. Затова Бог създава всички неща като обекти, носещи радост на човека. Затова Бог създава всички неща субстанциално отразяват Сунг Санг и Хюнг Санг аспектите на човека, те са реални обекти за човека и той може да почувста истинска радост чрез стимула, идващ от тях.
Преди да сътвори човека, Бог създава всички неща по подобие (или модел) на човека. Ето защо, в човека се съдържат структурите, функциите и характеристиките на животните. Освен това, човекът има структурата и характеристиките на растенията и минералите. Тъй като всички неща наподобяват Сунг Санг и Хюнг Санг аспектите на човека, той може да обича всички неща и да изпитва радост чрез стимула, който те му дават. Когато човек господства над всички неща с любов и получава радост от тях, той осъществява Третата Благословия, която Бог дава на хората.
Светът, в който Трите Благословии са изпълнени, е идеалният свят, където Бог и човекът, човекът и космосът се намират в пълна хармония. Това е Небесното царство на земята. Както по-подробно в ще бъде обяснено по-натакът, човекът е бил създаден, за да живее Небесното царство на земята, в пълно единство с Бог, източникът на живот и доброта. Когато неговото физическо „Аз” умре след такъв живот на земята, духовно „Аз” напуска физическото „Аз” и преминава в духовния свят. Там то живее вечно в Небесното царство под господството на Божията съвършена любов.
Небесното царство прилича на човек, който е достигнал до съвършенство. При хората заповедите на мозъка се предават по цялото тяло чрез централната нервна система и това е причината тялото да функционира с цел самосъхранение. По същия начин в Небесното царство Божията воля по естествен път се предава на всички Негови дежа чрез Истинските Родители, истинските предци на човечеството, и кара всички те да действат и да живеят хармонично според идеала на Бог. Също както никоя част от тялото не би се възпротивила на заповедите на централната нервна система, така и съвършеният човек не би проявил антагонизъм или съпротива срещу Божието господство на любовта. В един такъв свят няма да има конфликти и преспъпления.
Г. Творението представлява едно цяло, състоящо се от взаимосвързани битиета с двойствени цели
Всяко съществуващо битие има два асекта: Сунг Санг и Хюнг Санг. По същия начин, всяко битие има две цели: Сунг Санг-цел и Хюнг Санг-цел. Сунг Санг-целта е целта за целостта, а Хюнг Санг-целта – индивидуалната цел. Целта за целостта е насочена към запазване и развитие на целостта. Индувидуалната цел е насочена към запазване, укрепване и развитие на индивида. Индивидуалната цел на човека е да съхранява и поддържа своя живот. От друга страна, в живота си той има цел, насочена към целостта – да даде своя принос за семейството, обществото и нацията като техен член.
Не само хората, но всяко нещо във вселената до най-малката частица, има две цели. Индивидуалната цел и целта за целостта не са независими, а по-скоро са свързани и взаимнообусловени.
Целта за целостта представлява и цел за усъвършенстване на индивида. Индивидуалната цел не е отделена от целта за целостта, а целта за целостта не може да продължи да съществува ако не гарантира изпълнението на индивидуалната цел. Творението е органично тяло, в което са преплетени два вида цели. Ето защо го наричаме „взаимносвързано тяло с две цели”.
От всички цели, насочени отвъд индивида, най-висшата цел на всички неща е да служат на човека, с други думи – да му доставят радост, а най-висшата цел на човека е да дава радост на Бог. Следователно, човек и всички неща имат за цел да служат на Бог и да му носят радост.
Период на израстване
Редът на сътворяване на всички неща е описан в първата глава на Битие Бог започва Творението, като от хаоса, празнотата и тъмнината създава светлина. Преди да се стигне до най-високата точка – създаването на човека, е би необходим период от време, описан като шест „дни”. Но тъй дато във 2 Петр. 3:8 се казва, че „…за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – катго един ден”, можем да разберем, че тези дни не са всъщност двайсет и четири часови дни. В първата глава на Битие се има предвид, че вселената не се появява изведнъж, а е създадена постепенно, на шест етапа.
А. Период на израстване за сътворените битиета
Фактът, че е трябвало време за създаването на цялото Творение показва, че е необходим период на израстване за съзряването на всяко сътворено битие. Ако отделното битие не се нуждае от време, за да достигне до съвършенство, тогава няма основание да е необходимо време за създаване на вселената. Нека да разгледаме някои допълнителни причини, които показват, че необходим периос на израстване за сътворените битиета, за да достигнат зрялост.
Ако думата „ден”, спомената в първа глава на Битие, не означава обикновен двайсет и четири часов ден, то тогава думите „вечер” и „утро” също не могат да бъдат тълкувани в огикновения им смисъл. Нека да разгледаме следния стих в първата глава на Битие: „Биде вечер. Биде утро – ден първи” ( Бит. 1:5 ). След първата степен от процеса на Божието сътворяване, продължил през вечерта и нощта, Бог счита идващото утро като част от първия ден. Понататък в Битие, първа глава, Бог казва, „Биде вечер, биде утро, ден втори …ден трети ..ден четвърти …ден пети …ден шести.”
„Утрото” символизира периода от време, в който за първи път е осъществен Идеала за Творението. „Вечерта” символизира периода от време, в който Бог свършва да твори. Бог смята всичко това за един ден, включително утрото, което идва след вечерта и нощта. Бог посочва времето, необходимо за изпълнението на Идеала за Творението, е периодът на израстване за всички сътворени битиета, представен чрез нощта – времето между вечерта и утрото.
Грехопадението на човека също подсказва наличието на период на израстване, защото ако човек бе създаден съвършен, тогава нямаше да има възможност да узвърши грехопадание. Ако едно съвършено същество на доброто, подобно на Бог, може да извърши грехопадение, тогава стигаме до извода, че доброто само по себе си не е съвършено, а тогава възниква и въпросът дали Бог наистина е съвършен.
Преди грехнопадението човекът все още не е бил съвършен. Той се е развивал към съвършенство и е могъл да избере или пътя на живота, или пътя на смъртта (Бит. 2:17). Божият идеал за Творението е съвършенството. Ето защо, Той не би създал човека с цел да бъде несъвършен. Въпреки това човекът извършва грехопадение, следователно той е бил несъвършен. Оттук можем да направим извода, че когато става грехопадението човекът се е намирал на незавършен стадий в период на своето израстване към съвършенство.
Б. Трите степени в периода на израстване
Целият процес, чрез който Бог твори, преминава през три степени: вечер, нощ и утро. Четирипозиционната основа се установява чрез трите степени – произход, деление и единство. По същия начин, периодът на израстване включва три степени: оформяне, растеж, завършеност.
Следват няколко примера от света на природата, където се среща числото „три”: трите вида свят – ягазообразно; трите части при повечето животни – глава, тяло, крайници; трите части при повечето растения – корени, стебло и листа; и трите пласта на земята – кора, мантия и ядро.
Поради грехопадението човекът не успява да премине през трите степени в периода на израстване. Тъй като Библията е Божието Слово за възстановяването на грешния човек, в нея има много примери за числото „три”: Триединството – Баща, Син и Светия Дух; трите нива в Небето; тримата Архангели – Луцифер, Гавраил и Михаил; тримата синове на Адам – Каин, Авел и Сит; тримата синове на Ной – Сим, Хам и Иафет; трите палуби на Ноевия ковчег; трите вида жертви, принесени от Авраам; трите дни на затъмнение в Египет по времето на Моисей; трите дни на отделяне от сатана при излизането на евреите от Египет; трите четиридест годишни курса за възстановпването на Ханаан; тридесетте години личен живот на Иисус и трите години обществена мисия; тримата мъдреци и техните три подаръка за Иисус; триамта първи ученика на Иисус; трите изкушения; трите милитви в Гетсимания; трите дни, през които Иисус остава в гроба.
БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП
Няма коментари:
Публикуване на коментар