вторник, 27 септември 2011 г.
Защо Бог създаде света и хората?
1 . ИДЕАЛА НА БОГ
2 . ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 . МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 . ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ
7 . НОЙ, АВРАМ И МОЙСЕЙ
10 ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
Целта на съществуване не се определи от самото сътворено битие. Истинската му цел се определя от неговия създател. Следователно, трябва да знаем Целта на Бог за творението, за да разберем истинската цел на съществуването на човека и космоса. Защо Бог, който е всемогъщ и абсолютен, е започнал да твори?
Нека да помислим кога изпитваме радост. Радостта не се създава само от един единствен човек, а се поражда тогава, когато имаме обект, отразяващ нашата природа. Радостта се усеща чрез стимула, който изпитва субекта, когато неговата собствена природа е отразена в обекта, независимо дали той е видим или невидим. Например, един художник изпитва радост, когато има за обект стимулиращо вдъхновение или идея и когато тази идея стои пред него като реална картина. Радостта се появява в резултат на стимула, породен от факта, че обектът отразява Сунг Санг и Хюнг Санг аспектите на художника. Когато обект е една идея, тогава стимулът, произтичащ от нея не е пълнен. Следователно, радостта, която се поражда, също не е пълна. Например, макар един художник да изпитва радост от някакво свое вдъхновение или идея, тази радост не е толкова пълна и голяма, както радостта, която той изпитва, когато пред него стои завършената творба, въплъщаваща неговото вдъхновение. Ние получаваме най-силен стимул от връзката си с конкретни или реални обекти, затова те ни носят най-голяма радост. Това качество на човека произлиза от Бог. Така можем да разберем, че Бог изпитва радост когато вижда, че Неговото Творенеи отразява Първоначалния Сунг Санг и Първоначалния Хюнг Санг.
С втората Благословия Бог дава на човека способността да създаде идеално семейство. Адам и Ева е трябвало да достигнат индивидуално съвършенство, след това да станат съпруг и съпруга, да създадат деца, въплъщаващи доброто и да установят безгешно семейство. Тази семейна четирипозиционна основа с център Бог би изпълнила Втора Благословия.
1 . ИДЕАЛА НА БОГ
2 . ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 . МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 . ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ
7 . НОЙ, АВРАМ И МОЙСЕЙ
10 ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
сряда, 20 април 2011 г.
Истината за Мисията на Иисус: Каква е ролята на Христос, Месията, Помазаника
Цел на Месията
Християните традиционно вярват, че смъртта на Иисус на кръста е била предопределена в първоначалния план на Бог. Но това не е така! Разпъването на Иисус Христос е една ужасна грешка. То е последица от пълното неразбиране на Божия план от страна на израилтяните.Бог изпраща Йоан Кръстител като най-великия пророк, за да служи на Месията и да свидетелства за него. Но за жалост, той се провали при изпълнението на своята отговорност. Това е основнта причина за разпъването на Иисус на кръста.
Истинската цел в плана за спасение
Всеки човек е създаден като дете на Бог. Когато се усъвършенства и стане въплъщение на доброто, той живее в Божието царство на земята и духовния свят.
Целта на Бог за създаване на Творението е да изпита радост чрез Своите деца, които трябва да живеят в Небесното царство – светът на Божията любов и Сърце. Небесното царство се установява чрез изпълнението на Трите Благословии. Но поради Грехопадението на първите предци човекът става въплъщение на греха и на злото. Оттогава той живее в страдание както на земята, така и в духовния свят, а целта на Творението остава неизпълнена. Ще се откаже ли Бог от своя идеал за Творението? Ще го остави ли нереализиран? Не.
Както казва Бог в Исая 46:11 „…Аз казах – и ще изпълня това предначертах – и ще го сторя.” Бог несъмнено ще изпълни Своята цел. Бог, който е Бог на любовта, не би могъл да изостави грешния човек в такова състояние, защото човекът е създаден като Боцие дете. Вместо това, Бог работи за спасението на хората.
Но тогава, какво представлява спасението? Спасението е възстановяване: да спасим един умиращ човек означава да го възстановим до неговото нормално състояние; да спасим давещ се човек означава да го избавим и възстановим до състоянието, в което е бил преди да започне да се дави. Бог спасява грешния човек като го възстановява до неговото първоначално състояние на доброта – до състоянието, в което той може да изпълни Целта на Творението.
Божията цел за спасение е да възстанови човека до първоначалното състояние без грях, както Бог го е създал, да му помогне да стане съвършен и да изгради идеално семейство с център съвършената личност, а след това да създаде идеално общество, нация и свят, основаващи се на това идеално семейство.
II. Изпълнението на плана за спасение означава изпълнение на целта на творението
Какво ще представлява човек, който наистина стане такава идеална личност, а именно бъде възстановен и изпълни Първата Благословия? Тази идеална личност ще има такава връзка с Бог, кавато е връзката между неговото тяло и неговия дух. Духът живее в тялото и тялото действа в съответствие с напътствията на духа. По същия начин един съвършен човек е храм на Бог и Бог живее в неговия дух. Бог става център на неговите мисли и действия – център на живота му. Такъв човек с усъвършенстван характер постига идеално единство с Бог така, както нашето тяло постига хармония с нашия дух. Това е изразено в 1 Коринтяни 3:16, където се казва: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?”, а в Иоана 14:20 пише: „В него ден ще разберетевие, че Аз съм в Моя отец, и вие сте в мене, и Аз във вас.”
Ако Адам и Ева бяха станали такива съвършени личности, нима тогава в Едемската градина щяха да имат нужда от молитва, от религиозен начин на живот или от Спасител? Защо да е нужда молитва на тези, които постоянно живеят и общуват пряко с Бог? Ако религиозният живот е живот на вяра, при който грешният човек отчаяно, пипнешком в тъмната търси Бог, когото е загубил, тогава нима съвършеният човек, който ежедневно е храм на Бог, се нуждае от някаква форма на преклонение? А ако човекът не бе съгрешил в Едемската градина, нямаше да има църкви и свещени книги, служби, нощни бдения, изцелителни събирания и т.н.. Единственото, което всеки човек трябва да прави, е да живее като въплъщение на доброто и да следва Бог в своя всекидневен живот. Както хората, които не се давят, които са безгрешни, нямат нужда от Спасител.
Ако човек бе изградил идеално семейство и бе изпълнин Втората Божия Благословия, какво щеше да бъде това семейство? Ако Адам и Ева бяха станали съпруг и съпруга,които въплъщаващи доброто, това семейство би поставило началото на безгрешен род, общество, нация и свят. Небесното царство щеше да бъде установено с основа това семейство. То би довело до развитието на идеално общество, на единно световно семейство, с една двойка истински родители. (първият мъж и първата жена) и безброй поколения от безгрешни потомци, изразстващи в благоденствие. Планът на Бог за спасение е да се развият такива небесни личности, хора, които да изпълнят Трите Благословии и така да установят Небесното царство.
С такава цел за спасение Бог изпраща Своя Син Иисус Христос като Спасител на този свят. Месията трябва да застане пред Бог като начало на всички идеал- ни хора и да създаде идеално семейство. Това семейството изпълнява целта на Творението и става мястото, където Божияталюбов може да живее. Той също трябва да установи идеална нация и свят и така да изгради първоначално замисленото Небесното царство на земята като изпълни Целта на Творението. Това е целта, с която идва Месията.
III. Божият план за спасение чрез кръст
Разпъването на Иисус на кръста
Бог истински обича своя избран народ, израилтяните, които е трябвало да бъдат основа за идването на Месията. Мното пъти Бог е предричал идването на Месията и дори подготва велик свидетел – Йоан Кръстител, за да свидетелства за Месията. Израилският народ силно е копнеел Месията да дойде.
Но за нещастие, така подготвения избран народ не успява да разпознае Месията при неговото идване. Божият син открито заявява, че той е син Божий, но никой не чува неговите думи. Той остава неразбран, обявен е за богохулник и накрая – разпъват на кръст. По ирония на съдбата управниците-езичници в онази епоха са знаели, че Иисус е невинен (Лук. 23:14- 16; Йоан 18:38; Мат. 27:19,23; Мк. 15:10- 14), докато неговият народ и иудейските лидери, които сам Бог е напътствал и подготвал в продължение на много години, го осъждат и обявяват за винонен. Те дори изпитват силно желание да изпратят Иисус на кръста. Защо това е така?
Християните традиционно вярват, че смъртта на Иисус на кръста е била предопределена в първоначалния план на Бог. Но това не е така! Разпъването на Иисус Христос е една ужасна грешка. То е последица от пълното неразбиране на Божия план от страна на израилтяните. Божията воля за избрания народ е ясна – да приемат и повярват в Иисус (Иоан. 6:29, 10:37,38) и да получат спасение. Народът на Израел не разбрира кой е Иисус от Назарет, защото дори когато умира на кръста, те му се присмиват като крещят и казват, че ще повярват, че е Спасител, само ако слезе от кръста. В Библията се изтъква, че „Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха” (Иоан. 1:11), а Апостол Павел свидетелства, че „никой от властниците на тоя век не е познал (б.п. божествената премъдрост); защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата” (1 Кор. 2:8).
Християните днес нямат ясно разбиране за истината, която стои зад историческите събития по времето на Иисус. Ако Божията воля за спасението на човека можеше да се изпълни само чрез Разпъването на кръста, защо тогава толкова дълго време Той е подготвял избрания народ? Нима Бог не прави това, защото не иска да предаде Своя син на безверници?
В Гетсеманската градина Иисус се моли: „…душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене…Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмина тая чаша…” ( Мат. 26:38,39). Иисус отправя тази молитва не веднъж, а три пъти. Много християни, които вярват, че мисията на Иисус е да донесе спасение като умре на кръста, охясняват, че Иисус отправя тази молитва поради човешка слабост. Но може ли Иисус Христос, Спасителят на човечеството да се моли поради слабост? Първият християнски мъченик Стефан и много от мъчениците след него никог не са се молили поради слабост. Когато са умирали казвли ли са някога: „Нека ме отмине тази чаша?” Как можем тогава да твърдим, че Иисус е бил по-слаб от тези мъченици? Ако целта на неговото идване е да спаси цялото човечеството като умре на кръста, тогава каква е причината той да се моли да избегне това?
Защо Исус се моли да не бъде разпнат на кръста
(Матей 26:38-39)
1. Загриженост за Бог
2. Загриженост за последователите Му
3. Загриженост за Израил
Тази молитва на Иисус не е егоистична и плаха, нито е породена от страх от смъртта. Ако разпъването на Иисус на кръста е бил начинът, по който да се спаси човечеството, той с радост хиляди пъти би умрял на кръста. Иисус е обзет от тревога, когато мисли за мисията си на Месия – а именно да изпълни на земята Божията цел за творението. Душата му е прескръбна, защото знае колко голяма ще е мъката на Бог ако се отложи изпълнението на Плана за спасение. Иисус също предрича страданията и кръзопролитията, които ще споделят неговите ученици и последователи, християните, които ще трябва да поемат неговия път на кръста. Той изпитва болка и за тревожното бъдеще, което очаква израилтяните, ако те го отхвърлят. С такива мисли Иисус отправя към Бог една последна, отчаяна молитва в Гетсеманската градина. Той няколко пъти се моли на Бог да му позволи да остане на земята дори при такива безнадеждни обстоятелства, за да продължи своята мисия и да промени сърцата на хората до момента, в който те го приемат.
Ако смъртта на Иисус на кръста е била предопределена от Бог, тогава защо Иисус казва на Иуда Искариотски, своя предател: „…горко на оня човек, чрез когото Син човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек ако не бе се родил”. (Мат. 26:24). А как можем да обясним, че на кръста Иисус извиква: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46). Ако разпятието наистина беше първоначалната Божия Воля за Иисус, тогава Иисус би трябвало да изпита неописуема радост на кръста, че успешно е изпълнил своята мисия.
Степента на спасението чрез кръста и каквае целта на Второто пришествие
Смъртта на кръста не е мисията, която Бог първоначално е замислял за Иисус, Неговия син. По-скоро, това е вторият болезнен за Бог план за Спасение, който се налага поради безверието на израилския народ. Какво щеше да стане ако целият народ на Израил бе повярвал в Иисус, бе го в пълно спасение. С други думи, Иисус щеше да установи Небесно царство на земята – мястото, всички хора вярват и следват Божия Син. Израилтяните щяха да станат прославен център на Небето. Иудейският и християнският свят никога нямаше да бъдат разделени, нито първите християнският свят никога нямаше да бъдат разделени, нито първите християни щяха да преминат през такива ужасни страдания. Освен това, ако Месията беше изпълнил своята мисия, тогава нямаше да има нужда от Второ пришествие.
Тъй като разбираме спасението по този начин, виждаме, че разпъването на Иисус на кръста е второстепенен курс за спасение и донася само духовно спасение. Когато хората стигат до момента, в който изобщо не вярват на Иисус и го изоставяат, Бог трябва да плати цената за греха на безверието у израилтяните и у цялото човечество като даде живота на единстения Си син в откуп на сатана. В резултат на това сатана разрушава физическото тяло на Иисус, като го приковава на кръста, а кръвта на Иисус е цената, платена за спасението на човечеството.
Чрез Възкресението на разпнатия Иисус, Бог отваря път за духовно спасение, път към област, свободна от сатанинско посегателство. Не разпятието, а възкресението на Иисус е победа за Бог. Поради разпъването на кръста, физическото „Аз” на хората все още е обект на сатанинско влияни, макар че е трябвало те да бъдат спасени чрез своята вяра в Иисус и като се „присадят” към него (Рим. 11:17). Единствено духът на човека, който вярва в победоносния Христос, може да получи спасение, като участва във възкресението. Но нашето тяло все още очаква „изкупване” ( Рим. 8:23).
Затова, дори след идването на Иисус на земята, светът продължава да страда пода властта на сатана и грехът безмилостно остава в телята на хората. Апостол Павел е прискърбен: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт? …сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон..” (Рим. 7:24,25). Като светец, Павел е набожен и е изцяло в Божията милост, но неговата плът продължава да е подтискана от греха. Това признание не се отнася само за св. Павел, но е валидно за всеки жив човек. Това е причината, поради която Библията ни учи да се „молим непрестанно” ( 1 Сол. 5:17), за да се предпазваме от сатанинско влияние. Също така в 1 Иоан. 1:10 се казва: „Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец…”, което ни коказва, че човечеството все още е под веригите на първородния грях. Никой не е пречистен от този грях. Поради тази причина Месията трябва отново да дойде на земята, за да премахне напълно нашите грехове и да установиНебесното царство на земчта, като изпълни Божията цел за Творението.
Два вида пророчества за Месията
Ако смъртта на Иисус на кръста не е необходима за изпълнението на неговата месиянска цел, защо тогава Исая 53 предсказва страданията и смъртта на Месията? Тук трябва да си припомним, че в Библията има и пасажи, които предричат, че Месията ще дойде като Божий син и Цар на царете и ще изгради Небесното царство на земята. Такива пророчества откриваме в Исая 9, 11 и 60, в други пасажи от Стария завет и в Лука 1:31-33.
Когато Бог сътворява човека, Той го създава за да израстие до съвършенство, като изпълни своята част от отговорността. Човек може или да изпълни своята отговорност, така както Бог иска от него, или напротив, да не я изпълни. Съответно, Бог е трябвало да даде два вида пророчества, в зависимост от това дали ще бъде изпълнена Неговата Воля.
Отговорността на Бог е да изпрати Месията, а отговорността на човека е да повярва в него. За съжаление, като не приемат Иисус, израилтяните не изпълняват своята отговорност. Те не изпълняват първото пророчество на Бог за идването на Месията, отбелязано в Исая 9, 11 и 60 и в Лука 1:31-33, а изпълняват алтернативното или второто пророчество за страданието на Месията в Исая 53.
IV. Йоан Кръстител и завръщането на Илия
А. Месията и Илия
Сега ще разгледаме един въпрос, свързан с Божията Воля и отиването на Иисус на кръста. Бог многократно изпраща пророчества на избрания народ за идването на Месията, хората копнеят и хранят надежда, обещанието за неговото идване да се сбъдне. Как е възможно Бог да изпрати Месията по такъв начин, че избраният народ да не може да го разпознае? Дали Божията воля е те да не разпознаят и да не приемат Месията? Или пък хората не успяват да го разпознаят, въпреки че Бог ясно им посочва как ще дойде той?
За да намерим отговорите на тези въпроси, нека първо разгледаме второто идване на Илия. В Малахия, последната книга на пророчествата от Стария Завет, се казва: „Ето, аз ще пратя при вас пророк Илия преди да настъпи денят Господен – велик и страшен” (Мал. 4:5,6). „Великият и страшен ден”, за който се говори, е времето, когато идва Месията, първо трябва да се завърне Илия. Илия е велик пророк на Израил, живял 900 години преди Иисус. В Библията се казва, че той се е възкачил на небето с огнена колесница (4 Царств. 2:11). Копнежът на израилтяните за Месията до голяма степен е свързан с пристигането на историческия пророк Илия. Това е така, защото Стария Завет не предрича ясно кога ще дойде Месията, но ясно се посочва, че преди него ще дойде Илия.
Имено при такива обстоятелства се явява Иисус и обявява, че е Месията. Той казва на Юдеите, че е Божият Син. Казва това на същите тези хората, които мислят, че той просто е един млад човек от Назарет. Те все още не са имали никакви вести за идването на Илия, затова го питата: „Как може Иисус от Назарет да е син Божий?”
Ето защо, когато учениците на Иисус отиват сред израилтяните и свидетелстват за него, хората се съмняват, че Иисус е Месията. Те отправят предизвикателство към учениците на Иисус като ги питат къде е Илия, щом като Илия трябва да дойде преди Месията. Затова, учениците на Иисус отиват при него и го питат: „защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?” (Мат. 17:10) Иисус отговяря: „…Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече е дошел и не го познаха, а сториха му, каквото си искаха; Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Йоана Кръстителя”.
Иисус казва, че Йоан Кръстител е Илия, когото хората отдавна чакат, но тъй като самият Йоан отрича това, на кого да вярват израилтяните? Разбира се, това зависи от начина, по който хората от онова време са възприемали Иисус и Йоан.
На първо място, как изглежда Иисус в очите на изрилтяните от онова време? Иисус е бил незабележим млад човек, израснал в скромния дом на дърводелец и не е известен като човек с духовен опит. Освен това, Иисус се обявява за „Господар на съботата” (Мат. 12:8), известен е с това, че нарушава закона (Мат. 5:17), че е приятел на бирниците и грешниците, че „яде и пие” (Мат. 11:19). Той се поставя на равна нога с Бог (Йоан. 14:9-11) и казва на хората, че те трябва да го обичат повече от всеки друг (Мат. 10:37). Поради това, Иудейските лидери започват дори да твърдят, че Иисус действа със силата на Веелзевула, Бесовския княз (Мат. 12:24).
От друга страна, как израилтяните от това време гледат на Йоан Кръстител? Той произлиза от знатно семейство, по цялата страна са били известни чудесата около неговото зачатие и рождение (Лук. 1:5-66). По-късно, в пустинята, той се храни със скакалци и мед и затова хората смятат, че той води образцов живот на вярващ. Всъщност уважението към Йоан е толковаголямо, че както първосвещениците, така и обикновените хора са го питали дали не е Месията (Лук. 3:15, Йоан 1:20).
При тези обстоятелства народът на Израил е склонен да вярва повече на Йоан Кръстител, който твърди, че не е Илия, отколкото на Иисус, който им казва, че Йоан Кръстител е Илия. Хората решават, че твърдението на Иисус за Йоан е недостоверно. Те мислят, че Иисус казва всичко това само за да направи правдоподобни трвърденията за себе си.
Б. Мисията на Йоан Кърстител
Защо Иисус казва, че Йоан Кръстител е Илия? Както се посочва в Лука 1:17, Йоан Кръстител идва с мисията на Илия. Народът на Израил, който вярва в думите на Стария Завет, буквално приема, че истинският Илия ще слезе от Небето. Но Бог избира Йоан и го изпраща с мисията на Илия.
Самият Йоан Кръстител заявява, че е „изпратен преди” Месията (Йоан. 3:28), за да оправи „пътя Господен” (Йоан. 1:23). Като човек с такава уникална и важна мисия, чрез своята мъдрост, Йоан би трябвало да разбере, че самият той е Илия.
Много от първосвещениците и хората от Израел, които уважават Йоан Кръстител, мислят, че той може да е Месията. Ето защо, ако Йоан Кръстител бе обявил, че е Илия и бе свидетелствал, че иисус е Месията, иудеите по онова време биха могли да разпознаят и приемат Иисус и така да получат спасение. Тогава произходът на Иисус и привидната липса на духовен опит нямаше да са от значение. Но тъй като Йоан не разбира ясно Божия план твърди, че не е Илия. Това е главната причина, поради която израилтяните не подкрепят Иисус.
В Матея 3:11 Йоан Кръстител казва, че той кръщава с вода, но този, който ще дойде след него (Месията) ще кръщава със Светия Дух и с огън. Той казва, че не е достоен дори да развърже ремъка на сандалите му (Йоан 1:27). В Йоан 1:33, Йоан казва: „Аз го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий (Христос). И аз видях, и свидетелствувах, че Този е Син Божий.” Бог дава на Йоан ясно откровение, че Иисус, е Божият син. Макар Йоан първоначално наистина да изпълнява своята мисия като свидетелства за Иисус Христос, за съжаление той не продължава да свидетелства за него през целия си живот.
След като срещне Месията, всеки трябва да повярва в него и да му служи през целия си живот. Това се отнася особено много за Йоан Кръстител, който идва с мисията на Илия да подготви пътя за Месията (Лук. 1:76). Ето защо Йоан е трябвало да служи на Иисус, да го следва и да стане негов първи ученик. Когато Йоан се ражда, баща му научава за мисията на сина си и пророкува: „…И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им.” (Лук. 1:76, 77). Но в Библията не откриваме нито едно свидетелство за това Йоан Кръстител да е служил на Иисус.
Точно преди Йоан Кръстител да умре в затвора, тъй като не изпълнява мисията си да служи на Иисус, той започва да изпитва съмнения относно своя живот и относно Иисус и изпраща свои ученици да го попитат: „Ти си ли Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?” (Мат. 11:3). Този стих доказва без всякакво съмнение, че Йоан не е вярвал в Иисус и не му е служел.
Иисус е възмутен от този въпрос и отговаря доста осъдително: „…и блажен оня, който се не съблазни поради мене…” (Мат. 11:6), като посочва, че въпреки голямото уважение на израилтяните към Йоан, той вече се е провалил в своята мисия. Освен това Иисус казва: „между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесното е по-голям от него.” (Мат. 11:11). Ако човек е най-великият между родените от жени, несъмнено той яе е толкова велик и в Небесното царство. Тогава как би могъл Йоан Кръстител, който е роден като най-великия в историята, да е по-малък и от най-малкия на Небето?
Бог изпраща Йоан Кръстител като най-великия пророк, защото той трябва да служи на Месията и да свидетелства за него през всички хора. Но за жалост, той напълно се провали при изпълнението на своята отговорност. Това се обяснява и в Матея 11:12, където се казва: „А от дните на Йоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят.” Ако Йоан Кръстител бе служил добре на Иисус и бе изпълнил своята отговорност, той щеше да стане първият негов ученик. Но тъй като Йоан се проваля, Петър, който полага най-големи усилия сред учениците на Иисус, става водач на дванадесетте апостоли.
За да подготви народа на Израил да повярва в Иисус, Бог дава много свидетелства на родителите на Йоан – Захария и Елисавета, които са представители на иудейството по това време. Бог непрекъснато прави чудеса, за да могат хората да приемат, че Той пряко участва при зачатието и рождението на Йоан Кръстител. Без съмнение Йоан е знаел от своите родители за това, че е свързан с Иисус и както е споменато по-горе, той сигурно е получил много откровения пряко от Бог.
Въпреки цялата подготовка, Йоан Кръстител се проваля поради своето безверие и невежество. Освен това, личното му невежество и безверие водят не само до неговата смърт, но и до безверие у повечето хора, а най-накрая и до разпъването на Иисус на кръста. Продължава…
Обединителния принцип, Мисия на Месията, Исус Христос, Разпъването на кръста, Библията
1 ГЛАВА: ИДЕАЛА НА БОГ
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ
7 ГЛАВА: КУРСА НА НОЙ, АВРАМ И МОЙСЕЙ
10 ГЛАВА: ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
Обединителния принцип, Мисия на Месията, Исус Христос, Разпъването на кръста, Библията
вторник, 7 септември 2010 г.
Пътя към съвършенството
Всичко във вселената е сътворено да достигне съвършенство след определен период необходим за израстване (разтеж и съзряване). Като Божие творение ние хората също следваме този принцип...
Цел на Творението
А. Защо Бог твори?
Всяко битие има своя цел на съществуане. Ако нещо сътворено загуби своята цел на свъществуване, то трябва да бъде изхвърлено. Щом като целта на съществуване е толкова важна, тогава каква е целта за съществването на човека?
Целта на съществуване не се определи от самото сътворено битие. Истинската му цел се определя от неговия създател. Следователно, трябва да знаем Целта на Бог за творението, за да разберем истинската цел на съществуването на човека и космоса. Защо Бог, който е всемогъщ и абсолютен, е започнал да твори?
Най-важният аспект на Бог е Сърцето. Сърцето е импулсът да обичаме един обект. То е изворът и подбудата на любовта. В природата на Съцето е да търси обект, когото да обича. Тази черта на Сърцето е накарала Бог да създаде Творението, т.е. Бог, Чиято същност е Сърцето, изпитва радост, когато може да удовлетвори Своя импулс да дава внимание и любов, който безспирно извира от Самия Него. Бог е създал творението като обект, на който да дава обичта си.
В глава 1-ва на Битие можем да видим, че когато Бог добавя нещо ново към творението Той казва, че то е добро и радва очите. Бог иска всичко създадено да бъде обект на добро и извор на щастие за Него. Той желае творението да бъде обект на Неговото Сърце, за да може да обича всичко, сътворено от Самия Него и така да изпита удоволетворението и радостта от даването на любов.
Б. Как се създава радостта?
Нека да помислим кога изпитваме радост. Радостта не се създава само от един единствен човек, а се поражда тогава, когато имаме обект, отразяващ нашата природа. Радостта се усеща чрез стимула, който изпитва субекта, когато неговата собствена природа е отразена в обекта, независимо дали той е видим или невидим. Например, един художник изпитва радост, когато има за обект стимулиращо вдъхновение или идея и когато тази идея стои пред него като реална картина. Радостта се появява в резултат на стимула, породен от факта, че обектът отразява Сунг Санг и Хюнг Санг аспектите на художника. Когато обект е една идея, тогава стимулът, произтичащ от нея не е пълнен. Следователно, радостта, която се поражда, също не е пълна. Например, макар един художник да изпитва радост от някакво свое вдъхновение или идея, тази радост не е толкова пълна и голяма, както радостта, която той изпитва, когато пред него стои завършената творба, въплъщаваща неговото вдъхновение. Ние получаваме най-силен стимул от връзката си с конкретни или реални обекти, затова те ни носят най-голяма радост. Това качество на човека произлиза от Бог. Така можем да разберем, че Бог изпитва радост когато вижда, че Неговото Творенеи отразява Първоначалния Сунг Санг и Първоначалния Хюнг Санг.
В. Човекът – обект за Божието сърце, носещ Му радост, Трите Благословии.
Творението е създадено по образ и подобие на Божия Първоначален Сунг Санг и Първоначален Хюнг Санг. Човекът е реален обект по образ на Бог, докато всички други неща от Творението са реални обекти, символи на Бог. Следователно, човекът е обекта (откликващото съществоство), който е най-близко до Сърцето на Бог.
Бог дава заповед на първите човешки предци, Адам и Ева, като казва, „…а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.” (Бит. 2:17). Това показва, че Бог пряко е изразил Своята Воля и Сърце, изпълнено с любов към човека. Ако Бог не бе дал на човека способността да чувства Неговото сърце, Той не би изразил Сърцето си. Така разбираме, че човекът е създаден да бъде обекта, който може да разбере и откликне на Божията Воля и на Божието Сърце. Затова той е най-близо до Божието Сърце. И така, човекът е създаден като обект, който може пряко да наследи Сърцето на Бог и да Му донесе радост. Човекът е създаден като дете на Бог.
Както вече беше обяснено, четирипозиционната основа е главната основа, чрез която Бог може да работи. Когато човек изгради четирипозиционната основа, като изпълни Трите Благословии с център Божия идеал за любовта, той става обект на Сърцето и връща на Бог съвършена радост. Тогава Божията цел за човека е изпълнена. Бит. 1:28 обобщава целта, с която Бог създава човека, в така наречените Три Благословии.
1. Първа Благословия
Първата Божия Благословия е способността на човека да усъвършенства своя характер. Като осъществява правилна връзка на даване и приемане между своя дух и своето тяло и като ги обединява с център Бог, човек създава четирипозиционна основа на индивидуално ниво и става храм на Бог (I Кор. 3:16). Когато такива съвършени хора станат напълно единни с Бог в сърцето си (Йоан 14:20), те придобиват характера на Бог и Той непрекъснато е в центъра на техните мисли и действия.
Когато човек изпълни Първата Благословия, той естествено ще изпитва чувствата на Бог като свои. Затова е абсолютно невъзможно такъв човек да извърши престъпление, тъй като той ще усеща болката, която по този начин би причинил на Бог. По-скоро такъв човек единствено би искал да бъде съвършен обект на Бог. Когато човек достигне индивидуално съвършенство, той става съвършен обект за Божието Сърце и удовлетворява желанието на Бог да обича. С други думи, ако човекът беше изпълнил Първата Благословия, той щеше да стане обект на любов за Божието Сърце и така да бъде плод на Божията вертикална любов.
2. Втора Благословия
С втората Благословия Бог дава на човека способността да създаде идеално семейство. Адам и Ева е трябвало да достигнат индивидуално съвършенство, след това да станат съпруг и съпруга, да създадат деца, въплъщаващи доброто и да установят безгешно семейство. Тази семейна четирипозиционна основа с център Бог би изпълнила Втора Благословия.
Ако бяха станали съпруг и съпруга на основата на постигнато лично съвършенсто чрез Божията вертикална любов, Адам и Ева щяха напълно да осъществят Божията хоризонтална любов. От гледна точка на Сърцето, фактът, че Бог позволява на човека да има деца, след като е осъществил Божията хоризонтална любов, е голяма благословия, защото чрез децата човек може да преживее вертикалната любов, която Бог изпитва към човека.
Ако Адам и Ева бяха достигнали до съвършенство и бяха създали първото семейство и дежа с добра природа, те щяха да станат Истински Баща и Истинска Майка ( с център Бог) на жялото човечество – т.е. те щяха да бъдат вечните Истински Родители и Истински Предци на цялото човечество и да установят Небесното царство. Основната единица на Небесното царство е истинското семейство, главната четирипозиционна основа.
Истинското семейство е главната основа за Божията вертикална и хоризонтална любов и съвършен обект на Божието Сърце. Във основа на това истинско семейство щеше да бъде установено истинско общество, истинска нация и истински свят. Това е Божията Воля. Ако Адам и Ева бяха създали такова семейство и такъв свят, то той щеше да бъде Небесното царство на земята.
3. Трета Благословия
С третата Благословия Бог дава на човека право на господство над цялото Творение. За да може Бог да изпита радост, човекът, като обект на Неговото Сърце, трябва винаги да чувства радост в своя живот. Затова Бог създава всички неща като обекти, носещи радост на човека. Затова Бог създава всички неща субстанциално отразяват Сунг Санг и Хюнг Санг аспектите на човека, те са реални обекти за човека и той може да почувста истинска радост чрез стимула, идващ от тях.
Преди да сътвори човека, Бог създава всички неща по подобие (или модел) на човека. Ето защо, в човека се съдържат структурите, функциите и характеристиките на животните. Освен това, човекът има структурата и характеристиките на растенията и минералите. Тъй като всички неща наподобяват Сунг Санг и Хюнг Санг аспектите на човека, той може да обича всички неща и да изпитва радост чрез стимула, който те му дават. Когато човек господства над всички неща с любов и получава радост от тях, той осъществява Третата Благословия, която Бог дава на хората.
Светът, в който Трите Благословии са изпълнени, е идеалният свят, където Бог и човекът, човекът и космосът се намират в пълна хармония. Това е Небесното царство на земята. Както по-подробно в ще бъде обяснено по-натакът, човекът е бил създаден, за да живее Небесното царство на земята, в пълно единство с Бог, източникът на живот и доброта. Когато неговото физическо „Аз” умре след такъв живот на земята, духовно „Аз” напуска физическото „Аз” и преминава в духовния свят. Там то живее вечно в Небесното царство под господството на Божията съвършена любов.
Небесното царство прилича на човек, който е достигнал до съвършенство. При хората заповедите на мозъка се предават по цялото тяло чрез централната нервна система и това е причината тялото да функционира с цел самосъхранение. По същия начин в Небесното царство Божията воля по естествен път се предава на всички Негови дежа чрез Истинските Родители, истинските предци на човечеството, и кара всички те да действат и да живеят хармонично според идеала на Бог. Също както никоя част от тялото не би се възпротивила на заповедите на централната нервна система, така и съвършеният човек не би проявил антагонизъм или съпротива срещу Божието господство на любовта. В един такъв свят няма да има конфликти и преспъпления.
Г. Творението представлява едно цяло, състоящо се от взаимосвързани битиета с двойствени цели
Всяко съществуващо битие има два асекта: Сунг Санг и Хюнг Санг. По същия начин, всяко битие има две цели: Сунг Санг-цел и Хюнг Санг-цел. Сунг Санг-целта е целта за целостта, а Хюнг Санг-целта – индивидуалната цел. Целта за целостта е насочена към запазване и развитие на целостта. Индувидуалната цел е насочена към запазване, укрепване и развитие на индивида. Индивидуалната цел на човека е да съхранява и поддържа своя живот. От друга страна, в живота си той има цел, насочена към целостта – да даде своя принос за семейството, обществото и нацията като техен член.
Не само хората, но всяко нещо във вселената до най-малката частица, има две цели. Индивидуалната цел и целта за целостта не са независими, а по-скоро са свързани и взаимнообусловени.
Целта за целостта представлява и цел за усъвършенстване на индивида. Индивидуалната цел не е отделена от целта за целостта, а целта за целостта не може да продължи да съществува ако не гарантира изпълнението на индивидуалната цел. Творението е органично тяло, в което са преплетени два вида цели. Ето защо го наричаме „взаимносвързано тяло с две цели”.
От всички цели, насочени отвъд индивида, най-висшата цел на всички неща е да служат на човека, с други думи – да му доставят радост, а най-висшата цел на човека е да дава радост на Бог. Следователно, човек и всички неща имат за цел да служат на Бог и да му носят радост.
Период на израстване
Редът на сътворяване на всички неща е описан в първата глава на Битие Бог започва Творението, като от хаоса, празнотата и тъмнината създава светлина. Преди да се стигне до най-високата точка – създаването на човека, е би необходим период от време, описан като шест „дни”. Но тъй дато във 2 Петр. 3:8 се казва, че „…за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – катго един ден”, можем да разберем, че тези дни не са всъщност двайсет и четири часови дни. В първата глава на Битие се има предвид, че вселената не се появява изведнъж, а е създадена постепенно, на шест етапа.
А. Период на израстване за сътворените битиета
Фактът, че е трябвало време за създаването на цялото Творение показва, че е необходим период на израстване за съзряването на всяко сътворено битие. Ако отделното битие не се нуждае от време, за да достигне до съвършенство, тогава няма основание да е необходимо време за създаване на вселената. Нека да разгледаме някои допълнителни причини, които показват, че необходим периос на израстване за сътворените битиета, за да достигнат зрялост.
Ако думата „ден”, спомената в първа глава на Битие, не означава обикновен двайсет и четири часов ден, то тогава думите „вечер” и „утро” също не могат да бъдат тълкувани в огикновения им смисъл. Нека да разгледаме следния стих в първата глава на Битие: „Биде вечер. Биде утро – ден първи” ( Бит. 1:5 ). След първата степен от процеса на Божието сътворяване, продължил през вечерта и нощта, Бог счита идващото утро като част от първия ден. Понататък в Битие, първа глава, Бог казва, „Биде вечер, биде утро, ден втори …ден трети ..ден четвърти …ден пети …ден шести.”
„Утрото” символизира периода от време, в който за първи път е осъществен Идеала за Творението. „Вечерта” символизира периода от време, в който Бог свършва да твори. Бог смята всичко това за един ден, включително утрото, което идва след вечерта и нощта. Бог посочва времето, необходимо за изпълнението на Идеала за Творението, е периодът на израстване за всички сътворени битиета, представен чрез нощта – времето между вечерта и утрото.
Грехопадението на човека също подсказва наличието на период на израстване, защото ако човек бе създаден съвършен, тогава нямаше да има възможност да узвърши грехопадание. Ако едно съвършено същество на доброто, подобно на Бог, може да извърши грехопадение, тогава стигаме до извода, че доброто само по себе си не е съвършено, а тогава възниква и въпросът дали Бог наистина е съвършен.
Преди грехнопадението човекът все още не е бил съвършен. Той се е развивал към съвършенство и е могъл да избере или пътя на живота, или пътя на смъртта (Бит. 2:17). Божият идеал за Творението е съвършенството. Ето защо, Той не би създал човека с цел да бъде несъвършен. Въпреки това човекът извършва грехопадение, следователно той е бил несъвършен. Оттук можем да направим извода, че когато става грехопадението човекът се е намирал на незавършен стадий в период на своето израстване към съвършенство.
Б. Трите степени в периода на израстване
Целият процес, чрез който Бог твори, преминава през три степени: вечер, нощ и утро. Четирипозиционната основа се установява чрез трите степени – произход, деление и единство. По същия начин, периодът на израстване включва три степени: оформяне, растеж, завършеност.
Следват няколко примера от света на природата, където се среща числото „три”: трите вида свят – ягазообразно; трите части при повечето животни – глава, тяло, крайници; трите части при повечето растения – корени, стебло и листа; и трите пласта на земята – кора, мантия и ядро.
Поради грехопадението човекът не успява да премине през трите степени в периода на израстване. Тъй като Библията е Божието Слово за възстановяването на грешния човек, в нея има много примери за числото „три”: Триединството – Баща, Син и Светия Дух; трите нива в Небето; тримата Архангели – Луцифер, Гавраил и Михаил; тримата синове на Адам – Каин, Авел и Сит; тримата синове на Ной – Сим, Хам и Иафет; трите палуби на Ноевия ковчег; трите вида жертви, принесени от Авраам; трите дни на затъмнение в Египет по времето на Моисей; трите дни на отделяне от сатана при излизането на евреите от Египет; трите четиридест годишни курса за възстановпването на Ханаан; тридесетте години личен живот на Иисус и трите години обществена мисия; тримата мъдреци и техните три подаръка за Иисус; триамта първи ученика на Иисус; трите изкушения; трите милитви в Гетсимания; трите дни, през които Иисус остава в гроба.
БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП
1 ГЛАВА: ИДЕАЛА НА БОГ
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ
7 ГЛАВА: КУРСА НА НОЙ, АВРАМ И МОЙСЕЙ
10 ГЛАВА: ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
петък, 7 май 2010 г.
Ранните сексуални връзки са повторение на Грехопадението
Корена на злото бе незряла сексуална любов
Ранните сексуални връзки са повторение на Грехопадението извършено от Адам и Ева - корена на всичкото злоОткъсването на плода в Библията, символизира откъсването на девствеността на Ева. За съжаление това става чрез прелюбодейна, незряла и непринципна любов.
Младото поколение трябва да запази сексуалната си чистото преди брака, за да може сърцата им да са чисти да изградят истински семейства. Младежта трябва да се обучава във сексуално въздържание и чиста любов.
Само на тази основа може да се появят истински семейства в които децата да се възпитават в истински характер и сърце. Тов е заключението от главата "Грехопадението" в Божествения принцип на д-р Мун. Ето и откъс:
Плодът на доброто и злото и коренът на греха
Също както едно дърво се размножава от плода (в който се намират семената), така човека се размножава чрез половата връзка. Ето защо плодът от Дървото за познание на доброто и злото символизира сексуалната любов на Ева. Фактът, че сатана убеждава Ева да яде от плода означава, че тя извършва прелюбодеяние с него. След като изядем нещо то става част от нашата плът и кръв. Затова когато Ева дава на Адам плода на доброто и злото и той яде от него, тя става причината Адам да съгреши чрез същия акт на непозволена любов.
Следователно, коренът на греха не е в това, че първите прародители на човечеството изяждат действителен плод, а във факта, че чрез прелюбодеянието те установяват кръвна връзка с Архйангела, символично представен като змия. Поради тази кръвна връзка първородният грях се предава от поколение на поколение.
Всички религии, опитващи се да премахнат греха, заклеймяват изневярата като един от най-големите грехове. Въз основа на това разбиране за първородния грях, можем да разберем защо израилтяните като избран от Бога народ е трябвало да бъдат обрязвани. Това е необходимо като възмездие за злоупотребата с половите органи, в следствие на което хората стават потомци на сатана. С помощта на социални преобразования, на подобрения в образованието и икономиката можем да сложим край на всички други грехове. Но макар цивилизацията да се развива, а социалните и икономически условия да стават по-добри и нашият живот – по-стабилен, никой не може да спре нарастването на сексуалната разпуснатост и на тенденцията към морална деградация у човека.
С наближването на Последните дни сатана е в състояние да разруши правилния ред в човешката любов, защото първите праотци стават съпрузи без позволението и Благословията на Бог и се обединяват със сатана като техен фалшив баща. Ето защо техните деца въплъщават греха, а не Божията същност и установяват свят на неверието, злото и войната. Следователно сатана своенравно господства над човека (Йоан. 8:44).
Въпреки, че Бог създава човека и вселената, никога до сега Той не е имал централна роля в световните събития и не е управлявал единствено Той, всъотвествие със Своята воля. Човекът е предоставил галвната роля на сатана и той е в позицичта на псевдо-господар. Ето защо сатана се нарича „князът на този свят” (Йоан. 12:31) и „богът на тоя свят” (2 Кор. 4:4).
БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП
ПРИНЦИПЪТ: ВЪВЕДЕНИЕ1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ
Ранните сексуални връзки, тинейджърски секс, младежки секс
събота, 17 април 2010 г.
ОБЕДИНИТЕЛНИЯ ПРИНЦИП на д-р Мун
Учението на преп. Сан Мьон Мун
Въведение
Навлизаме в нова епоха. Живеем във време на бързи промени. И макар това да са промени, които стават в личността, семейството, обществото, нациите и света, много хора се питат каква е посоката, в която се развиват тези изменения и чувстват, че е нужна някаква по-основна промяна.
Според „Принципа”, Бог е източникът на любовта и сърцето. Бог твори, за да осъществи Своя идеал за любовта - изпълнението на идела на любовта представлява Целта на Творението. В света, в който е изпълнен Божия идеал, човекът и заобикалящия го свят трябва да живеят в щастие и хармония, а Божията любов да бъде източник на техния живот и щастие. Светът, където сферата на Божията идеална любов е завършена, се нарича Небесно царство. Бог създаде човека на Земята, а не в Небесата. Божият идеал, изпълнен на Земята, се нарича Небесно царство на земята, а след това неговото духовно „Аз” трябва да отиде в Божието царство в духовния свят, където ще живее вечно (Връзката между тези два свята е подобно на връзката дух-тяло при човека). В Небесното царство човекът, изпитал напълно Божията любов, е вечно щастлив и живее в идеална връзка на любов с Бог и другите хора.
В Божия идеален свят на любовта не може да има никакъв грях, никаква неправда, никаква несправедливост, никакви ограничения. Но първият мъж и първата жена не изпълниха своята отговорност и поради това те не достихнаха съвършенството и напуснаха Царството на Божията любов. Това представлява грехопадението и то доведе до проникването на греха и злото в света. Така възниква адът – сферата извън Божията любов.
Може ли Бог да изостави този свят, пълнен с грях, несправедливост и страдания? Но, той никога не може да направи това. Както сам казва в Исая 46:11 : "Да, рекох, и ще направя да стане; намислих, и ще го извърша”. Бог ще възстанови човека, за да изпълни трите благословии, които му дава след като го сътворява (Битие 1:28). Ето защо Божият план за спасение представлява планът за възстановяване, чрез който Бог ще установи идеалното царство на любовта – неговата първоначална цел за Творението.
Бог е жив и активно работи. Неговото действено провидение е оставило следи и в историята, и в душите на хората. Но тогава какво става с човека – обекта на замисъла на живия Бог? Какво е преставлявал човекът в хода на историята? Във всеки стадий от историята Бог трябва да работи с хората в съответствие с тяхното духовно и интелектуално ниво. Човек винаги ли си остава един и същ вътрешно , или се развива и непрекъснато се усъвършенства? Ако човек не беше съгрешил, той щеше да отразява Божия характер (Йоан 14:20) и неговото съвършенство (Матея 5:48). Така Бог би могъл пряко да се свърже с човека. Но Адам и Ева извършват грехопадение и вместо да станат хората, които Бог първоначално бе замислил, те се превръщат във въплъщение на греха и злото. Ако трябва да говорим как грехопадението и отделянето от Бог влияят върху човешката духовност и интелект, можем да кажем, че те изпадат до много примитивно състояние.
Необходимост от пълно разбиране - нова истина
Чрез Божия план за възстановяване духовността и интелекта на грешните хора постепенно се развива. Тъй като духовното и интелектуално ниво на човека се развива през всяка епоха, в съответствие с това Бог изменя средствата за възпитаване на хората и начина, по който се свързва с тях. По времето на Аврам например, когато духовността и интелекта на хората са на изключително ниско ниво, те са можели да се доближат до Бог чрез жертвоприношение. Хората по онова време са били незрели, за да следват закони и заповеди. Няколко столетия по-късно, по времето на Мойсей, Бог изпълнява Своя план чрез закона, а по времето на Иисус, вместо да повтаря същия план чрез закони и заповеди, Бог използва друг начин да доближи хората до себе си – Евангелието, съответстващо на духовното ниво на хората по онова време.
Фактът, че евреите, които така предано вярват в Бог, не разпознават Неговия Син – Иисус като свой спасител, е критичен момтент в Плана за възстановяване. Защо те не успяват да го разпознаят? В онези дни израилският народ следва Бог като се подчинява на законите. Но тогава Бог се обръща към хората чрез самия Иисус посредством Евангелието, в съответствие със Своя нов замисъл. В контекста на тези исторически факти можем да видим, че с развитието на духовността и интелекта на хората, Бог прилага съответен метод, за да стигне до тях. Обектите на живия Бог и на неговия план не са някакви вкаменелости, а личности, които са изключително живи и активни. Но кой тогава е в центъра на Божия план днес? Това не са хората от времето на Иисус, нито пък хората от епохата на Моисей, не е и примитивния човек от ранните векове. В центъра на Божия план днес е съвременния човек, живеещ тук и сега. Но не можем да отречем, че повечето от младите хора днес не се интересуват от църкви и хората като цяло се дистанцират от тях. Рационалните и научни търсения на хората днес изискват по-ясно и по-дълбоко разбиране на истината и обяснение на очевидните противоречия в религиозните учения и практика, за да поемат религиозен път на живот. Както видяхме в Божия исторически процес на възстановяване, Бог е жив и Той действа. Знаем, че със сигурност Бог ще даде на хората от тази епоха нов израз на истината, който ще донесе спасение и ще постави ново начало.
Днес, при изследване на Библията, възникват множество трудни въпроси. Например: каква точно е връзката между Бог, Иисус и човек; какво е правилното разбиране за възкресението и за последните дни; защо Иисус трябва да се върне отново, кога и как ще стане това? Отговорите на тези въпроси са дадени с притчи и символи, но те трябва да бъдат ясно обяснени. В евангелието на Йоана 16:25 четем думите на Исус:
„Това съм ви говорил с притчи. Настава часа, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.”
В Йоана 16:12-13 Исус казва още нещо:
„Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. А когато дойде оня, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща.”
В Откровение 10:11 е казано:
„Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.”
Всеки един от тези цитати показва, че в Последните дни ще бъде даден нов израз на истината.
Но тъй като това ще бъде ново откровение, възможно е някои аспекти да не бъдат разбрани в контекста на приетото учение и традиция. Например, макар учението на Исус да се базира върху Стария Завет, хората по неговото време толкова силно се придържат към буквалното тълкуване на Стария Завет, че не могат да разберат Иисус. Поради това той каза:
„...но трябва да се налива ново вино в нови мехове” (Лука 5:38).
Той ги учи, да станат нови хора ако искат да получат и да разберат новото слово.
Знаем, че Бог е работил чрез Ной и Аврам и е говорил чрез Мойсей и Исус. Нима същият Бог, Който е жив и днес, не може да даде ново откровение. Църквата не се нуждае от другочовешко тълкувание на Библията. Важно е как Бог я тълкува и дали ние ще изпълним Неговата воля, като живеем в съответствие с нея.
Има и друга причина, поради която човечеството се нуждае отнов, по-дълбок израз на истината. Ясно виждаме бързото разрушаване на съвременната цивилизация и на реда в обществото, но не откриваме някаква задоволителна алтернатива. Чувството на празнота, самотност и неудовлетвореност води до отчаяност, обърканост и себичност и до злоупотреба с алкохол и наркотици. Хаосът в обществото и липсата на единна ценностна система и норми на поведение водят до засилване на егоизма, следствие на което се разрушава семейството и бързо нараства престъпността, правонарушенията след младежта и всякакъв вид аморални постъпки. Всичко това подкопава основите на обществото и води до загубване на надежда за бъдещето. Насилието и войните, които са често срещани, расизмът и неравномерното разпределение на богатството в света, неспособността на световните религии да направляват съвременната епоха и разпространението на атеистичния комунизъм засилват съмненията относно перспективите на съвременната цивилизация. Нито една от тези кризи не може да бъде бързо, напълно или частично разрешена. Необходиме е основополагащо и вечно решение. Тъй като Бог е жив, той със сигурност ще спаси човечествотото от тези кризи по нов и революционен път.
Мисията на новата истина
Ключът за действителното разрешаване и премахване на тези проблеми се намира в знанието и разбирането на техните причини. Тъй като причините никога досега не са били напълно изяснени, проблемите си остават и до днес. „Принципът” обяснява характера на причините и представя ясни и изпълними разрешения. Запознаването с тях дава възможност на отделния човек и на семейството (а то е сърцевината на обществото), свободно и с радост да променят своя начин на живот. За грешния човек познанието представлява интелектуално и духовно обновление, а невежеството води до смърт и разрушение. Невежеството не може да породи естетически усещания, нито пък да стимулира волята или да даде надежда. Невежеството и погрешното разбиране за Бог е причината, поради кояти хората се отвръщат от Него и изпадат в отчаяание. „Принципът” не само показва, че Бог съществува, но и обяснява първоначалната воля на Бог и подробности от Неговия план за спасение, проявени в историята.
Освен това „Принципът”насърчава онези, които искрено желаят да открият Бог чрез духовни преживявания със Светия Дух, да променят своя характер. Колкото повече преживяваме истинската любов на Бог чрез „Принципа”, толкова повече ще преживеем обновление в самите себе си. Освен това, по този начин можем да развием истински и дълбоки взаимоотношения с другите хора.
Чрез развитието на средствата за комуникация и транспорт, чрез търговията и културния обмен, светът външно се обединява и днес всеки един народ пряко или непряко оказва влияние върху другите народи. Но и досега в същността си човешките взаимоотношения се основават на недоверие и ненавист, породени от себичността и равнодушието един към друг. С други думи, въпреки външната тенденция към изграждане на единна световна човешка общност, единството и хармонията в истинския смисъл на думата не съществуват. Само Божията любов е способна да осъществи това.
„Принципът” учи, че единствено с помощта на семейството като основна единица, може да се прояви Божията любов. „Принципът” също обяснява, че чрез възстановяване на реда в дома, любовта може да бъде посята в безчувствените сърца на съвремените хора. Единствено тогава могат да се установят истински взаимоотношения между съпруг и съпруга, родители и деца, братя и сестри, между приятели и познати. Любовта между идеалния съпруг и съпруга е основната предпоставка за щастието на хората. Единствено когато има такава любов между родителите, децата ще могат да разберат и изпитат идеалната любов чрез тях.
Според първоначалния Божий идеал, хората трябва да обичатБог като свой родител и да живеят в братство като едно голямо семейство. „Принципът” показва пътя за пробуждане на първоначалната любов на хората и за възстановяване на първоначалните човешки взаимоотношения, което ще доведе до създаването на общество на единното световно семейство.
„Принципът” също води къмобединение на вътрешната истина, изследвана от религията и външната истина, изследвана от науката. „Принципът” е в състояние да осъществи това обединение, тъй като независимо дали човек е съсредоточен върху вътрешния си живот или върху Космоса, неговите усилия за откриване на истината в Божието Творение са свързани с Бог. А пътят към истината не се определя от теорията или от подхода.Освен това „Принципът” ще надделее над комунистическата идеология, която отрича Бог. Това ще бъде последната в историята идеологическа битка и тя ще свърши с победа за страната на Бога. Изпълнението на плана за спасение включва и възстановяването на всички хора, които живеят в страни с комунистически режим, чрез силата на Божичта любов и новото слово те също трябва да стават личности със съвършен характер.
Според „Принципа” всички съществуващи в историята религии, които търсят и призовават към съзнателен живот, пряко или косвено са възниканли по волята на Бог. Вярно е, че днес християнството играе централна роля при изпълнение на целта на целия Божий план. Но Бог води хората от други националности, като установява религии,съответстващи на времето и обстоятелствата, в които живеят, за да ги подготви за приемане на Месията при неговото идване. Както пише в Йоан 3:16: „защото Бог толкоз възлюби светът, щото даде своя единороден син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот”. Бог изпраща Месията не само за християните, а за цялото човечество. Откровението, което Бог дава на преподобния Муун, е било получено незабелязано на Изток, но то дава на мъжете и жените в целия свят, и особено на младите хора, ново щастие и нова надежда. То пробужда живот дълбоко в техните сърца. Млади хора от повече от сто и двадесет националности, с различен цвят на кожата, с различни културни традиции и начин на живот, поемат този нов живот. Те откриват нов смисъл и следват волята на Бог с нова устременост и ентусиазъм. В тази книга представяме „Принципа в общ план”. Той притежава огромна сила, с която дълбоко може да трогне човешката душа и разум и има способността да преобрази търсещия човек в личност с нов характер с център Бог.БОЖЕСТЖЕНИЯ ПРИНЦИП
ПРИНЦИПЪТ: ВЪВЕДЕНИЕ
1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ
